Помислете върху собствените сили на душата си

Дори и да не сте сред най-силно вярващите в Христа, няма как да отречете, че Библията е едно „тайнство“, събрало много мъдрости. И от „дълбочината“, с която успеем да вникнем в писанието, до голяма степен зависи и „дълбочината“, с която ще осмислим (скъпо)ценностите на живота си.

В деня на поученията и нравствените наставления от Страстната седмица – Велики Вторник, искаме да ви припомним притчата на Спасителя за талантите. Но без да звучим назидателно… И все пак „вижте“ лицето на ловкостта и го сравнете с това на страха и недоверието.

И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силите му; и веднага отпътува.

Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
 (Мат. 25:14-30)

Звучи някак жестоко, нали?! Но вярващите в Христа, които получават дарове, са натоварени и с определена мисия. Талантите в античността са мярка за злато или сребро, само че тук става дума за дара на вярата и благодатта, който се дава даром (Еф. 2:8), а не за заслуги, и не може да се спечели с усилия. Само че идва въпросът какво ще направи всеки от нас с онова, което му е дадено, защото Бог ще иска рано или късно отчет за делата ни.

ЗАТОВА „ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ НА ДУШАТА СИ!“

„Вие сте уникални личности и като такива „през вас прозвучава“ (от лат. personare = да прозвуча) акорд, в който отеква цялата „симфония“ от грижи на Създателя за неговите създания. Вие сте първосъздадени, първоприветствани и изначално призовани да принесете подобаващо своя дан за формирането на човешката общност. Това, от което се нуждаете, за да изпълните мисията си, ви е дадено. Нищо не липсва, въпреки някои слабости и недостатъци. Във вас има достатъчно, така че вие самите да се превърнете в акорд, в който да „прозвучи“ вашата грижа за повереното ви. В активните ви грижи за някой или нещо, вашите собствени притеснения се свиват.“ (Елизабет Лукас, цитат от книгата „В тъгата любовта продължава да живее“)

Помислете върху собствените сили на душата си
close

Някои от намаленията с промокодове получават само наши регистрирани клиенти.

WANT MORE?

Запиши се за нашия newsletter

Научавай първи за най-новите ни книги или за актуалните ни промоционални предложения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Към началото