Дори и да не сте сред най-силно вярващите в Христа, няма как да отречете, че Библията е едно „тайнство“, събрало много мъдрости. И от „дълбочината“, с която успеем да вникнем в писанието, до голяма степен зависи и „дълбочината“, с която ще осмислим (скъпо)ценностите на живота си.
В деня на поученията и нравствените наставления от Страстната седмица – Велики Вторник, искаме да ви припомним притчата на Спасителя за талантите. Но без да звучим назидателно… И все пак „вижте“ лицето на ловкостта и го сравнете с това на страха и недоверието.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силите му; и веднага отпътува.
Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мат. 25:14-30)
Звучи някак жестоко, нали?! Но вярващите в Христа, които получават дарове, са натоварени и с определена мисия. Талантите в античността са мярка за злато или сребро, само че тук става дума за дара на вярата и благодатта, който се дава даром (Еф. 2:8), а не за заслуги, и не може да се спечели с усилия. Само че идва въпросът какво ще направи всеки от нас с онова, което му е дадено, защото Бог ще иска рано или късно отчет за делата ни.
ЗАТОВА „ПОМИСЛЕТЕ ВЪРХУ СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ НА ДУШАТА СИ!“
„Вие сте уникални личности и като такива „през вас прозвучава“ (от лат. personare = да прозвуча) акорд, в който отеква цялата „симфония“ от грижи на Създателя за неговите създания. Вие сте първосъздадени, първоприветствани и изначално призовани да принесете подобаващо своя дан за формирането на човешката общност. Това, от което се нуждаете, за да изпълните мисията си, ви е дадено. Нищо не липсва, въпреки някои слабости и недостатъци. Във вас има достатъчно, така че вие самите да се превърнете в акорд, в който да „прозвучи“ вашата грижа за повереното ви. В активните ви грижи за някой или нещо, вашите собствени притеснения се свиват.“ (Елизабет Лукас, цитат от книгата „В тъгата любовта продължава да живее“)
