Петима мъже и още нещо…

Описание

Ако се влюбваш в небодходящи хора, винаги ще има следваща любов.

А може би са били подходящи . Може би е трябвало така да се случи. Може би е трябвало да те счупят. Ако не го бяха правили, нямаше да има следващи.

Ако не бях обичала до болка и лудост…Ако не се бях изгубвала в чужди светове и съзнания толкова пъти…Може би нямаше да продължа да го правя отново и отново. И нямаше да се чувствам така, както всеки един от вас ме накара де се чувствам. И нямаше да ви обичам  всичките до един,  по различен начин…онзи мой специален начин. Защото всеки един от вас е специален и си има място в сърцето ми. Научихте ме що е любов от пръв поглед, що е страдание, що е пристрастяване. Научихте ме да вярвам в доброто сърце дори на най-безскрупулния звяр. Научихте ме, че няма нужда да обличам обичта си в норми и етикети. Че не е нужно да си представям дом и деца с всеки, който ме е развълнувал, а просто мога да ценя душата – гола и неподправена. Че няма само любов и приятелство, че има душевенство. И може би нямаше да напиша всичко това, ако Лицемерът ни  бе дал шанс. Ако Магьосникът ме бе взел. Ако Крадецът ми бе подарил розата. Ако Отровният спасител ме бе целунал. Ако Малкият принц не ме беше догонил.

Може би щях да напиша друго. Но не е друго. Това е. И е за вас, музи мои, любими. Обичам ви до лудост и без свян.